Съветът на Европа остро критикува проекта на ГЕРБ за нова конституция

Венецианската комисия остро критикува проекта на ГЕРБ за нова конституция. Становището на консултативния орган към Съвета на Европа беше огласено в понеделник.

Наред с липсата на обществена дискусия за конституцията и това, че е проектът е писан само и единствено от управляващите, експертите намират проблем и с това, че за пореден път не е решен въпросът с над 10-годишна давност за липсата на отчетност на главния прокурор.

Би било пропусната възможност, ако настоящата конституционна реформа не се занимае с този проблем„, пише в становището. (Документът на английски език може да бъде намерен тук.)

Въпросът за отчетността на главния прокурор е в центъра на дискусии между България и Съвета на Европа в продължение на много години. България има международно задължение да реши този въпрос след решението на ЕСПЧ по делото „Колеви“. Още миналата година Венецианската комисия даде редица препоръки за подобряване на отчетността на главния прокурор. На 7 декември 2019 г. българското министерство на правосъдието отговори на становището, като публикува преработен законопроект за промени в Закона за съдебната власт и НПК. Основната идея трябваше да е създаването на фигурата на независим прокурор, който да се занимава в случаите за търсене на наказателната отговорност на главния прокурор и неговите заместници.

Венецианската комисия приветства решението на Конституционния съд от юли, че всеки прокурор може да разследва главния. „След това решение Конституцията трябва да предвиди специален независим механизъм за разследване/преследване в случаи на потенциален конфликт на интереси с главния прокурор и неговите заместници. Главен прокурор, който е под наказателно разследване или преследване, следва да бъде отстранен и да бъде назначен действащ независим прокурор. През това време ще прекъсва мандатът на главния прокурор във ВСС и няма да председателства прокурорската му колегия, а разследващият го няма да отговоря пред ВСС.

Венецианската комисия отново говори за осигуряване на съдебен контрол на случаите, в което прокуратурата отказва да образува разследване.

Комисията също така настоява властта на прокуратурата извън областта на наказателните дела да бъде намалена до необходимия минимум. В момента като се оправдава, че упражнява надзор за законност, прокуратурата нарежда на всички контролни органи.

За намаляването на броя на депутатите на 120

Проектът за нова конституция на ГЕРБ предвижда броят на депутатите да бъде намален от 240 на 120. Броят на членовете на парламента варира в различните държави – членки на Съвет на Европа, както в общия брой, така и по отношение на населението. 120 представители за население от почти 7 милиона са малко на брой в сравнение със страни с подобен размер, като Швеция с население от 10 милиона и 343 депутати. Но пък Германия, която е с 83 милиона жители има 709 депутати. А Нидерландия със 17 милиона население е със 150 народни представители.

Важно е да се разбере дали броят на депутатите е такъв, че да отговаря на принципа на представителна демокрация.

Може да е проблем това, че броят на депутатите се намалява рязко и не е мотивирано. При вземане на решение за броя на народните представители, конституционният законодател трябва да вземе предвид редица фактори, като общото население, география, съотношение на градовете и селските райони, демография и съществуване на етнически малцинства и т.н. Нито един от тези фактори не е обсъден, пише Венецианската комисия.

КС ще се произнесе за парламентарната комисия за промени в конституцията на 1 декември

Създаването на парламентарна комисия, която да разгледа проекта за нова конституция на ГЕРБ, противоречи на основния закон. Това е мнението на всички юристи, които са пратили позиция до Конституционния съд (КС). Той беше сезиран по въпроса от президента Румен Радев. 

Държавният глава смята, че парламентът е нарушил Конституцията, като предоставя правомощие на създадената от ГЕРБ временна комисия „да предлага конкретни предложения за промени“ в проекта за нов основен закон. Единствено Великото народно събрание (ВНС) може да приеме нова конституция, то е и единствено компетентният орган да обсъжда промени в нейния проект, настоява президентът. При внесен проект за нова конституция обикновеният парламент може само да вземе решение да се произведат избори за ВНС, пише още Радев до КС.

Това е мнението и на юристите, потърсени от КС.

Решението за създаването на временната комисия е в нарушение на принципа на върховенството на основния закон, както и принципите за правна сигурност и предвидимост, които характеризират правовата държава, пише в позицията си проф. Екатерина Михайлова. Според нея създаване на временна комисия, която да разглежда проект на конституция, е възможно само с решение на Велико Народно събрание. Народното събрание е надхвърлило своята компетентност и е навлязло в правомощията на Велико Народно събрание.

Обикновеното Народно събрание може единствено да „транспортира“ към ВНС проект за нова конституция, смята и проф. Пенчо Пенев. В мнението си по конституционното дело той също е записал, че решението за временната парламентарна комисия е противоконституционно.

Комисията трябва да бъде обявена за противоконституционна, пише и проф. Янаки Стоилов. Пред парламента има само една алтернатива – да приеме или не решение за свикване на ВНС, но не и да променя съдържанието на проекта. Нарушението не е, че е създадена временна комисия, пише Стоилов, а в това, че определеният предмет на тази комисия надхвърля правомощията на парламента и така влиза в противоречие с Конституцията.

Доц. Христо Паунов от ЮФ на Пловдивския университет също смята, че парламентарното решение противоречи на Конституцията. И Съюзът на юристите подкрепя искането на президента.  

Доц. Атанас Славов от СУ намира противоречие с принципа на правовата държава и с процедурата за изменение на конституцията.

Институтът за модерна политика, оглавяван от Борислав Цеков, е на мнение, че решението е само частично противоконституционно – само в частта, че комисията може да прави конкретни предложения за промени в проекта за нов основен закон. Да се обяви цялото решение на парламента за противоконституционно би било прекомерна непропорционална намеса на КС в автономията на парламента, смятат от института.

Проф. Снежана Начева мисли, че КС може за пореден път да защити Конституцията от самата нея, като внесе яснота по текстовете от основния закон. „Дано парламентът се окаже достоен за изпитанието, на което сам се подложи и да излезе с чест от него“, пише тя.

Не е ясно дали парламентът се е възползвал от възможността да изложи становището си. На 20 октомври му е даден 30-дневен срок за това. До неделя вечерта такова не беше огласено на сайта на КС.

Конституционният съд ще се произнесе по искането на президента на 1 декември. Докладчик по делото е бившият депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов.

ГЕРБ набързо скалъпи проект за нова конституция през лятото в разгара на протестите срещу правителството и главния прокурор. Тогава премиерът Бойко Борисов се обяви за „рестарт“. Върху идеята за нов основен закон обаче надвиснаха съмнения, че се прави единствено, за да удължи оставането на ГЕРБ на власт. В крайна сметка проектът бе внесен от 127 народни представители. Освен ГЕРБ и „Обединени патриоти“, зад него застанаха още депутати от „Воля“, начело със своя лидер Веселин Марешки (който първо твърдеше, че няма да направи това, а след това, че дори не е чел проекта), и нечленуващите в парламентарни групи Спас Панчев (бивш депутат от БСП) и Ангел Исаев (който беше в ДПС).

sega.bg

Facebook Коментари