Проф. Майкъл Тул: „Астра Зенека“ е най-доброто решение за бедните

Мисля, че най-добрите ваксини за бедните държави са на „Астра Зенека“ и „Джонсън и Джонсън“, защото и двете са евтини.

В специално интервю за „Събота 150“ австралийският епидемиолог и технически съветник за Covid-19 проф. Майкъл Тул заяви, че процесът по ваксинация в страната му върви бавно и с много грешки. Експертът предпочита да се въздържа от конкретни политически коментари, но признава, че имунизацията в световен мащаб ще е изключително труден процес и заради политическите и бизнес интереси, и заради мащаба на предизвикателството

Набавянето на ваксини в бедните държави, след като и в богатите има очевиден дефицит и дори спиране на доставки между партньорски страни: 

„Има три начина, по които богатите държави могат да помогнат на бедните да ваксинират населението си. Първият е Ковакс – механизмът, за който отговаря Световната здравна организация. Чрез него ще се осигурят ваксини за 92 държави. Тази година желанието е те да ваксинират 1 милиард души, което означава да закупят 2 милиарда дози ваксини. Проблемът тук е, че много от богатите държави притискат компаниите да им доставят повече ваксини за по-кратко време, което прави за Ковакс по-трудно да си набави необходимите дози. Към момента те са доставили 600 000 дози на Гана, Кот‘д’Ивоар, 4 милиона дози на Нигерия и 600 000 дози на Камбоджа. Вторият начин да се окаже помощ на бедните държави е чрез подпомагане на производството на ваксини на място. Индия, Куба, Виетнам и Тайланд произвеждат собствени ваксини, които ще бъдат много евтини. Богатите държави обаче трябва да помогнат в изработването им. Третият начин е чрез дарение на дози от страна на богатите към бедните държави. Френският президент Еманюел Макрон предложи всички богати държави да дарят 5% от ваксините си на бедните, а началото да бъде поставено с имунизация на здравните специалисти в Африка“. 

От една страна недостиг на ваксини има за всички държави, включително и за богатите, от друга – фармацевтичните компании стават доста силни. Журналистическо разследване от края на февруари разкри, че „Пфайзер“ се опитва да притисне правителства в Латинска Америка да инвестират свои активи, за да подсигурят плащанията на необходимите дози. Това не е ли на ръба на моралното поведение, все пак говорим за важна крачка не само за самите държави, които са обект на натиск, но и в глобален аспект? 

Десет са разработените ваксини в световен мащаб засега. Ако има проблем с една компания, каквато е „Пфайзер“, държавите просто трябва да се обърнат към останалите. Изборът на ваксини е достатъчно голям, така че държавите не трябва да се предават пред една компания, която им иска твърде много пари. Мисля, че най-добрите ваксини за бедните държави са на „Астра Зенека“ и „Джонсън и Джонсън“, защото и двете са евтини и могат да бъдат съхранявани при температури в нормален хладилник. Продуктите на „Пфайзер“ и „Модерна“ трябва да бъдат съхранявани при изключително ниска температура. 

Освен това ваксината на „Пфайзер“ е много трудна за употреба и администриране. Първо, заради необходимостта да бъде съхранявана при минус 70 градуса по Целзий. Също така тя се поставя на много малки дози – 0,3 милилитра. Изключително трудно е за една медицинска сестра да извлече правилното количество от флакона. Ако бях държава като България, бих гледал много внимателно към ваксината на „Джонсън и Джонсън“. От нея е необходима само една доза, съхранява се в нормален хладилник и е наистина много евтина. 

Тоест, Вашият съвет е да не се отдава чак толкова голямо значение на ефикасността на ваксината, когато държавите избират с кои производители да работят, а да се обръща повече внимание на цената и на възможностите за доставки? 

Да, точно така. Мисля, че първото нещо, което хората трябва да осъзнаят, е, че ваксините предпазват от тежко протичане на заболяването, причинено от Covid-19. Всички ваксини, ако бъдат поставени на населението, ще предпазят болниците от препълване, защото няма да има толкова много тежки случаи. За лекото протичане на заболяването, разбира се, ефикасността на ваксините е различна. „Пфайзер“ и „Модерна“ дават 95%. Много добре. Аз обаче съм убеден, че превенцията срещу повече тежки случаи трябва да бъде основният приоритет. 

Останалите ваксини показват ефикасност между 60 и 80%. Очевидно е, че правителствата трябва да балансират между ефикасност, натоварване на болничните болниците, цена и възможност за съхранение на ваксините. Тези хладилници, които са необходими за много ниски температури, са изключително скъпи. Може би все пак е по-добре да се помисли за другите варианти. 

Научи ли светът урока си от това предизвикателство, за което не бяхме подготвени? Как ви се струват събития като задържане на дози от една страна, както направи Италия за австралийските дози на „Астра Зенека“; натиск от страна на фармацевтични компании към определени държави? Не се ли намесиха твърде рано бизнес и политическите интереси в момент, когато говорим за спасяване на човешки животи – и в медицински аспект, и по отношение на бъдещите възможности за личностно и икономическо развитие? 

Ние никога не сме правили опит да ваксинираме цялото човечество срещу една болест. Никога. Това е първият път. Също така не можем все още да ваксинираме деца, но аз вярвам, че по-късно през годината и за тях ще има одобрени медикаменти. Изисква се изключително внимание към детайла. Аз живея в Австралия, която е много, наистина много богата държава. Имаме много добра здравна система, но и ние страдаме. Ваксинирали сме само 50 000 души при население от 25 милиона, защото процесът е наистина много сложен. 

Вече направихме няколко грешки. Един лекар постави четири дози на възрастни хора. Имаше случаи, в които ваксините бяха пропилени, защото са съхранявани извън хладилник цяла нощ и трябваше да бъдат изхвърлени. Дори богати държави като Австралия се сблъскват с много трудности. Държавите трябва да се учим една от друга. Мисля, че има три държави, чийто пример трябва да е водещ – Израел, Обединените арабски емирства и Обединеното кралство. В момента те водят света във ваксинационен план и ние наистина трябва да се поучим от техния опит. 

А какво ще кажете за политическите уроци? 

Всяка държава е различна и има различна система на управление. Някои страни направиха политически грешки и според мен, номер едно тук е Русия. Руската ваксина е много добра и дава 92% ефикасност. Проблемът е, че резултатите от проучванията бяха публикувани едва миналия месец, а правителството одобри ваксината през септември, когато все още данните не бяха публикувани, заради което голяма част от населението в страната просто не вярва в резултатите. Последните проучвания показват, че по-малко от половината население на Русия ще се ваксинира, просто защото хората не се доверяват на правителството. Това е много тъжно. 

Обратният пример може да намерим в Китай, където 80% от населението декларира, че иска да бъде ваксинирано. Дали това е заради държавната система, или заради факта, че резултатите бяха публикувани преди одобрението на ваксините е едната страна на въпроса, другата обаче е ваксинационната дипломация. И Пекин, и Москва я използват. 

Аз нямам проблем с „ваксинационната“ дипломацията, стига предлаганите ваксини да са безопасни и да имат висока ефикасност. Също така цената трябва да бъде справедлива. Китай продава своите две ваксини на много ниска цена на бедните държави, въпреки че тези медикаменти изобщо не са евтини. Говорим за 30 долара за доза. Те обаче я продават на по-ниска стойност на други държави, което аз оценявам положително. 

Засега ваксините са безплатни. Ако обаче се окаже, че на определен период от време ще е необходимо ваксините да се повторят, както се случва с тези срещу сезонен грип, можем ли да очакваме реимунизацията също да остане безплатна? 

Зависи от здравните системи. В Австралия винаги ще бъде безплатна, защото тук здравеопазването е такова. Мисля, че повечето държави ще го запазят, защото това ще доведе до край на пандемията и до огромни икономически позитиви. Това е просто инвестиция в по-добро бъдеще за всички нас. 

bnr.bg

Facebook Коментари