Идват санкции от ЕС, затова че държавата не може да спре горенето на боклук

Заради “влошаващи се тенденции”, свързани с мръсния въздух, София рискува финансови санкции. Европейският комисар по околната среда Виргиниюс Синкевичиюс предупреди за това в отговор на въпрос на EURACTIV по повод публикувания в понеделник доклад за качеството на въздуха в Европа през 2020 г.

Запитан за положението в България, и по-специално във връзка с изгарянето на внасян от чужбина боклук в тецовете, Синкевичиюс припомни, че през последните три години Съдът на ЕС е установил, че България не е изпълнила задълженията по европейските директиви за качеството на въздуха. Той добави, че става дума за нивата на прахови частици и липсата на достатъчно мерки за решаване на проблема.

“Комисията винаги се е стремила в диалога си с българските власти да се разгледат въпросите възможно най-скоро. Последните данни от 2019 г. показват, че България все още регистрира високи нива на прахови частици. Въпреки че в някои зони можем да наблюдаваме известно подобрение, като цяло можем да наблюдаваме тенденция на спад по отношение на спазването. Комисията следи отблизо мерките, предприети за коригиране на ситуацията. Ако това не е достатъчно, Комисията ще изправи България пред Съда и ще поиска финансови санкции”, каза комисарят, като добави “ние знаем източниците на праховите частици”.

Според доклада на Европейската агенция по околната среда по-доброто качество на въздуха е довело до значително намаляване на преждевременните смъртни случаи през последното десетилетие в Европа като цяло. Последните официални данни обаче показват, че много европейци все още страдат от замърсяване на въздуха, което води до около 400 000 преждевременни смъртни случаи в целия континент. Политиките на ЕС, националните и местните политики и намаляването на емисиите в ключови сектори са подобрили качеството на въздуха в цяла Европа, сочи докладът на ЕИП.

Заедно с Полша, България е рекордьор по преждевременни смъртни случаи, дължащи се на замърсяването на въздуха в цяла Европа, както и на брой години, загубени в живота на 100 000 души.

В относително изражение по брой загубени години от живота на 100 000 жители, най-големи въздействия се наблюдават в страните от Централна и Източна Европа, където има най-високи концентрации на фини прахови частици, а именно Косово, Сърбия, Албания, България и Северна Македония. Най-малко относително въздействие се открива в страни, разположени в северната и северозападната част на Европа – Исландия, Норвегия, Швеция, Ирландия и Финландия.

Въпреки че замърсяването на въздуха засяга цялото население, някои групи са по-податливи на въздействието му върху здравето, като деца, възрастни хора, бременни жени и такива със съществуващи здравословни проблеми. Хората, живеещи с ниски доходи, в по-голяма част от Европа, са принудени да живеят в близост до оживени пътища или индустриални зони и така са изложени на замърсяване на въздуха.

Енергийната бедност, която е по-разпространена в Южна и Централна Източна Европа, води до изгарянето на нискокачествени твърди горива, като въглища и дърва, в печки с ниска ефективност за битово отопление. Това води до висока експозиция на населението с ниски доходи на твърди частици и полициклични ароматни въглеводороди, както на закрито, така и на открито.

Докладът припомня, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2019 е изчислила, че ако всички държави-членки изпълнят своите национални цели за намаляване на експозицията за прахови частици, страните ще увеличат своя брутен национален продукт – Полша с 2.9%, а България с 1.7%.

vevesti.bg

Facebook Коментари