ИВА НИКОЛОВА: Защо всички бягат от потъващия кораб “Румен Радев”?

Обитателят на президентството Румен Радев съвсем заприлича на жабата от вица, в който лъвът поискал от животните да се разделят на две – отляво да застанат красивите, а отдясно – умните. А жабата застанала по средата и попитала: е, аз сега да се разчекна ли?

В желанието си да изглежда хем умен, хем красив, Румен Радев се разчекна:

– Между социалистите, които го въдвориха на президентския пост, и бутиковите жълтопаветници, които се провъзгласяват за десни, но се държат като ултралеви екстремисти.

– Между институционалната си овластеност на държавен глава и уличното си поведение на метежник и превратаджия с вдигнат юмрук.

– Между конституционното си задължение на обединител на нацията, както и арбитър в споровете между политическите сили и разединител на гражданите и махленски интригант между властите.

– Между обвитата си в мъгла поява на политическата сцена под егидата на генерала от КГБ Леонид Решетников и скандалния натиск върху естонските власти да ги пререди за домакинството на антируската инициатива „Три морета“.

Но това не е ново. Защото нека си припомним и разкраченото положение, в което летецът Радев започна полета си в публичното пространство:

– От шеф на ВВС, който през 2015 г. подаде оставка, а след разговор с премиера Бойко Борисов, я оттегли с обещанието да не прави политическа кариера.

– През повторното й депозиране след по-малко от година през август 2016-а, но след като се пенсионира – срещу получената накуп от държвата сума от 132 169,63 лв. от полагаемите при пенсиониране от армията 20 заплати, неползвани отпуски и отпусканите всяка година пари за дрехи.

– И накрая с мистериозното му издигане за президент от БСП при наличието само на две номинации в партийната им надпревара за поста – тази на тогавашната му апологетка и червена лидерка Корнелия Нинова в нейната столична организация и на тогавашната й дясна ръка Кирил Добрев в Габрово, където военни са виждали само на снимка.

През мандата си Радев тъй и не можа да си събере краката и колкото повече време минаваше, толкова по-широко се разкрачваше:

– Между кариерното си кръщене от БСП и обслужването на НДСВ, с чиито бивши активисти натъпка служебното си правителство.

– Между несключения на милиметри договор за въоръжаването на армията с шведските изтребители „Грипен“, придружено с ругатните по правителството заради договора за американските F-16 и сегашната си подкрепа за закупуването на още 8 бойни машини от същата марка.

– Между прокламациите си за интересите на народа и ругатните срещу народното представителство в парламента, с които започна и продължи мандата си.

– И в крайна сметка – между парадните си функции във власта и жаждата си за еднолична и безконтролна власт, която в безперспективността си изби във вдигнатия му юмрук.

Нека припомним как започна възходът на Радев към президентския пост. Не само с номинацията на БСП, но и с думите на кадидатката за негово вице, издигната от същата партия, Илияна Йотова: 

„Сега ще се обърна и към г-н Радев. Няма как да не почувствате, г-н Радев, как трепти във въздуха в тази зала едно огромно доверие, очаквано към Вас. Още днес, в тази зала Вие трябва да почувствате и да знаете цената на всеки един глас, който е застанал зад Вас. И най-малкото движение от Ваша страна срещу тази партия няма да Ви бъде простено!”.

 Нима Радев смята, че закулисните му интриги срещу Корнелия Нинова на вътрешнопартийните избори за лидер на столетницата ще му бъдат простени? Или изгонването на внедрения от нейния кръг Калоян Методиев за шеф на кабинета му?. Не, разбира се. Още повече, ако и Радев се оправдае като Христо Иванов, че ги е излъгал, за да се бори с тях отвътре. Не е важно какво и защо е направил, важното е, че е излъгал.

Никой не се хваща на такива лъжи – нито Борисов, нито Нинова, нито избирателите. Нито дори авторът им Христо Иванов. Защото всички те знаят, че това са лъжи, които един хубав ден лъсват, както лъснаха и лъжите на Радев. 

Крайния резултат от този безмерен и несъвместим разкрач на летеца го докара до най-естественото състояние в такива ситуации – да падне от всички столове на земята.

Затова и партийната лидерка Корнелия Нинова, която го въздигна до нереципрочните за менталния му и житейски капацитет политически висоти, недвусмислено се отрече от него чрез уклончивото си изявление за подкрепата на БСП за евентуалния му втори мандат.

Медийните му апологети, които го величаха и натрапваха, а някои дори и книги за „храбрия шивач“, пардон, пилот написаха, взеха гнусливо да въртят носове от него, да го назидават за двойнственото му поведение и задкулисните му совалки, за да се удържи на президентския пост. И открито да го заплашват, че както я е подкарал в последното си превъплъщение на „ястреб“ спрямо Русия, сантименталните към нея леви повече няма да му пристанат. И жълтопаветната т.н. „десница“ няма да му пристане, тъй като тя винаги е на принципи „изтъках си платното и ритнах крусното“. Виж метаморфозите на бившия правосъден министър от кабинета „Борисов – 2“ Христо Иванов и повече не се съмнявай.

И на кого остана да разчита заринатия в прахоляка на собствените си потайности и интриги Румен Радев?

На някакви остатъци и огризки от бивши военни, настоящи шпиони и вечно неориентирани и неразбрали избиратели, които не различават цифра от число и дори картоф от киви? На вечно сфинксовото му изражение, което сматат за белег на дълбока мисъл и разум, без да се досещат, че то е просто прикритие за истината, че там не протичат никакви процеси – нито мисловни, нито емоционални. На вечно дрънчащата му реч, която уж ражда експромт, а всъщност зубри. На нескопосаните му жестове, които уж прави спонтанно, а всъчщност са репетирани пред огледалото. На стиснатия му юмрук, размахан над главите на всички, който възприемат като битка за тях, а той е битка за самия него?

Могат да се намерят и такива. Но след жабешката убеденост на Радев, че е хем умен, хем красив, политическата му кариера приключи. Маските му, на които би завидял и Двуликият Янус, падат една по една. И вече дори няма от кого да потърси доверие. Защото няма нищо по-жалко от развенчаните митове. Всъщност това беше единственото успешно действие на обитателя на президентството, откакто е там. Той не успя нито в едноличната си власт, нито в „Грипен“-ите, нито в атаките си срещу депутатите и правителството, нито в шпионажа на съветниците си, нито в завой си от Русия към НАТО и обратно, нито в опитите си за метеж и преврат. И напълно се провали в задачата си да бъде президент на България.

Успя само в едно – да се саморазвенчае и да отблъсне всички от себе си. Само за 4 години.

Какво пък – не е чак толкова лошо. Има надежда за здравия разум на нашенеца. Макар и на принципа на турците, които казват за българите: „На комшиите искаме да им имаме само едно – акълът, който им идва сетне“. Сетне или не, този акъл си е наш. И всичко, което вече не предстои на Радев, предстои на всички българи. А мъглата все повече се разсейва и пътят все повече се разчиства.   

pik.bg

Facebook Коментари