Докато Бойко „спасява“ света с БГ ваксини, най-голямата белодробна болница на Балканите тъне в разруха

  • Най-голямата белодробна болница на Балканите

Историята на обекта в село Радунци е наистина увлекателна и започва преди почти 100 години.

Вижте как изглежда най-голямата белодробна болница на Балканите днес >> >> >>

В началото на 20 век много българи страдат от туберкулоза. Болестта отнема най-добрите години от живота им, а лекари, общественици и държавници търсят път за справянето с нея.

Възниква идеята да се направи специализирана болница, в която на пациентите да се предложи най-добрата възможна грижа. През 1935 година Висшият медицински съвет назначава комисия, в която влизат някои от най-добрите медицински професори и академици. Целта й е да открие подходящо място за построяването на белодробна болница.

Из болницата

Из болницатаСнимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Комисията провежда 20-месечно изследване, при което търси възможно най-чист въздух и подходящ климат за лечение. Членовете се спират на локация, разположена сред зелените склонове на южната част на Стара планина, в близост до град Казанлък и с надморска височина от 670 метра.

Указ на Борис III определя 500 декара гора за целите на строежа.

Архитектът на проекта е Виктория Ангелова-Винарова, чието дело са Втора хирургия към Александровска болница в София, Столичната библиотека, Националния природонаучен музей, Първа девическа гимназия в Пловдив (днес АМТИИ) и Морското казино в Бургас. Тя е едва третата жена архитект у нас, а много от оставените от нея сгради днес имат висока културна стойност.

Строителството започва в началото на 1939 година, но Втората световна война поставя пауза на проекта, докато той още е в началната си фаза.

Из болницата

Из болницатаСнимка: Стоян Гогов, Dir.bg

След 9 септември 1944 година построяването на болницата се превръща в приоритет за новата комунистическа власт. Включват се бригади, работещи дори през зимните месеци. Около болницата е създадено цяло село, както и ЖП гара.

На 1 ноември 1955 година белодробната болница отваря врати. Още на първия ден в нея са приети 50 пациенти с костно-ставна туберкулоза.

През годините болницата се развива и сдобива с фитнес уреди, рентгени, апарати за физиотерапия и рехабилитация. Легловата база постоянно се разширява, а медиците се специализират в борбата с целия спектър от туберкулозни заболявания.

Рентгенът в болницата

Рентгенът в болницатаСнимка: Стоян Гогов, Dir.bg

В края на 60-те години учреждението се превръща в най-голямата белодробна болница на Балканите. Това е видимо и днес – основната сградата е дълга над 300 метра и има 4 етажа, както и мазе.

Тъй като много от болните остават в санаториума за дълго, в него стартират образователни курсове. Създадени са школи за квалификация по машинопис, ремонт на електродомакински уреди, хладилно дело, часовникарство, шивачество и плетачество.

Стая за обучение на техници и шивачки

Стая за обучение на техници и шивачкиСнимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Местните споделят, че болните придобивали ценни знания и дипломи, а работата след оздравяването им била гарантирана. Дори днес в болницата могат да се видят десетките класни стаи.

За болните в по-добро състояние са създадени киносалон, футболно, волейболни игрище и цветарник. Направени са пътеки и места за разходка и наслаждаване на красивия пейзаж и гъстите старопланинските гори.

  • „Преквалификацията“

До 1991 година болницата е помогнала на хиляди да се спасят от тежката болест и да започнат един нов живот. Липсата на финанси обаче води до постоянно намаляване на персонала. Легловата база се съкращава наполовина. През 2000 година комплексът е преобразуван в търговско дружество, като в тази си форма белодробната болница успява да издържи до 2015 година, когато е принудена да затвори врати.

Дотук историята е колкото показателна, толкова и типична. Болницата издържа смяната на няколко политически режима и Втората световна война, за да потъне в забвение в началото на 21-ви век.

Лекарски кабинет със социалистически велоаргометър

Лекарски кабинет със социалистически велоаргометърСнимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Фактът, че проектът е решен спрямо архитектурните идеи на модернизма от 30-те години на миналото столетие и е дело на исторически важен за родината ни архитект, също не помагат за спасението на сградата.

Мнозина от местните споделят с недоумение, че докато днес светът е повече от година в пандемия заради вирус, който нанася най-тежките си удари по белите дробове, то някогашната най-голяма белодробна болница на Балканите стои изоставена. И то във време, в което други народи строят болници за дни.

Историята на най-голямата белодробна болница на Балканите обаче е по-различна от тази на множеството сгради с подобна съдба у нас.

  • Отбрана срещу мародерите

Оказа се, че изоставените коридори не са пусти.

Мястото за почистване на медицинския инвентар

Мястото за почистване на медицинския инвентарСнимка: С. Върбанова, Dir.bg

Комплексът се охранява от доброволци. Мъже от селото пускат урбекс туристите да заснемат, но не позволяват кражби и вандалщини. Те не са наети от никого, а правят всичко, за да не допуснат разграбването на болницата, която е причина за възникване на родното им място.

Доброволците заковават всеки отворен прозорец и следят някой да не задигне нещо. Именно заради дейността им много от инвентара на болницата е непокътнат. Всъщност мястото изглежда коренно различно от мнозинството изоставени сгради в България, които са напълно „оглозгани“.

Например, столовата още стои, в състоянието си преди финалното заключване.

Столовата

СтоловатаСнимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Доброволният отряд по отбрана е барикадирал големите входове на болницата и те са напълно недостъпни. Това не е направено без причина.

Централният вход на нашата болница е бил предназначен и за тържествено посрещане на делегации. Поради тази причина може да видите, че целият е облицован с бял камък. Тук има и две огромни мраморни саксии, всяка с тегло от 500 килограма„, разказват доброволците.

"Бялата стая" на централния вход

„Бялата стая“ на централния входСнимка: С. Върбанова, Dir.bg

Мраморните саксии са се сторили изключително апетитни за мародерите. За открадването им бил необходим екип от 5 души. Грабежът обаче е спрян. Когато доброволците казват на мародерите да върнат саксиите откъдето са ги взели, те изпълняват с неохота. При връщането едната саксия е счупена, а едно от стъпалата на централния вход – изкъртено.

На барикадирания вход се вижда и част от счупаната мраморна ваза

На барикадирания вход се вижда и част от счупаната мраморна вазаСнимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Определено не им стана приятно, когато разбраха, че не могат да крадат. Организаторът на бригадата даже взе да се оправдава, че искал да спаси саксията, а не да я открадне. Като я задигаха, внимаваха, но за връщането ѝ не си дадоха зор и я счупиха„, споделят пазителите на болницата.

По думите им мародери има от всеки етнос, класа и възраст. Опитът за кражбата на мраморните вази например бил извършен от по-заможен човек, успял да организира превоз и „работници“.

Времето все пак е оставило отпечатък върху болницата

Времето все пак е оставило отпечатък върху болницатаСнимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Почти пред очите ни младежи задигнаха кошовете за биологичен отпадък. Бягаха много бързо и не успяхме да ги хванем. За какво са им?„, питат се охранителите.

Доброволците споделят с тъга, че не са успели да предпазят всичко от разграбване, но правят каквото могат. Те знаят, че няма кой друг да пази болницата така съвестно – пари за охрана няма, а и непроверени хора от друго място лесно можело да се поддадат на корупция от мародерите.

Изпочупена лаборатория

Изпочупена лабораторияСнимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Някои са по-нагли и прости от други. Като видят, че не могат да откраднат и чупят. Някои сякаш идват само, за да чупят и напакостят. Крайният резултат е ясен„, споделят двамата мъже.

Здравата връзка с родното място и чувството, че болницата и нещата в нея принадлежат на цяла България, кара бранителите да не се отказват от делото си. Въпреки това те желаят да останат анонимни и не се хвалят много с делото си. Надяват се някак си болницата отново да се възстанови и нещата да потръгнат в положителна посока.

Стая, вандализирана от неизвестни

Стая, вандализирана от неизвестниСнимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Примерът на доброволците от село Радунци е изключително важен. Те не пъдят хората, отиващи да видят сградата с добри намерения. Дори им помагат и разказват за историята на болницата.

Жертвайки от времето си и рискувайки да не бъдат нападнати, местните са спасили и продължават да спасяват един уникален обект от пълно унищожение.

  • Грабителите не спят„, споделят доброволците и допълват – „Не трябва да спим и ние!

dir.bg

Facebook Коментари